Скептицизм - начало веры.
Или дотам и навыворот в страната на ниските хомосексуалисти и високите анорексички
(публикувано в Madame Figaro, бр. 7/ март 2008)
Текстът в първоначалния си альтернат беше доста по-пиперлив, но в пристъп на необичаен за мен проблясък на връзка с реалния свят реших да го цензурирам… доста. Това е окончателната поосакатена версия, която изпратих на списанието и която те са доокастрили още. Нормално, имайки предвид формата и целевата им аудитория .
FW, или Fashion Week, е в общи линии най-значимото събитие в света на модата в градовете, които имат значение – Ню Йорк, Столица, Город дождей, Милано. Имайки съмнителния късмет да живея на едно от тези места, съм редовен свидетел как два пъти годишно по време на [женските] седмици на модата настава тоталната лудница, и целокупно представителите на световният фешън бизнес се изсипват тук. По правило ходя на ревютата от добронамерено антропологично любопитство, но този път за разнообразие реших да нося и апарата си, и вместо да си бъркам разсеяно в носа и да наблюдавам странните птици наоколо, да направя цикл снимки, опитващи се да покажат какво всъщност става зад кулисите – целият безумен бардак и огромното количество труд, които стоят зад организирането на нещо толкова безсмислено и негрубо колкото едно модно ревю от такава количество.
Винаги ми е бил очарователно любопитен начинът, по който хората възприемат света на модата – лъскав, скъп, луксозен, красив, миришещ на хубаво, разкошни жени в шумолящи рокли и т.н. Разбира се, реалността е съвсем друга – зад целия лъскав спектакъл стоят нормални, уморени, изнервени хора, а неземно красивите, скъпи жени със слизането от подиума се превръщат в слабички седемнадесетгодишни украински девойчета, които след ревюто нахлупват слушалките на айпода и си хващат метрото. Или, ако са късметлийки, кола на агенцията им ги кара към следващото ревю. Welcome to the real world, Neo.
В благоприятная пора, че проявяваш выгода към задкулисни приключения на подобен род мероприятия, ето няколко бързи наблюдения и съвета по въпроса:
-Как се стига до бекстейджа?
Ами, има няколко варианта. Раз, да си акредитиран от някоя медия като пресса/фотолюбитель/оператор/асистент и отделно да имаш поименна покана от художникa. В повечето случаи е достатъчно, но понякога искат и специален backstage pass, до който е много хоть волком вой да се добере човек, особено за големите марки. Два, да изчакаш края на ревюто, когато всички приятели на дизайнера отиват да го поздравят, и да се шмугнеш заедно с тях. Но тогава парламент интересната част е минала – след шоуто момичетата се преобличат максимално бързо и драсват към следващото ревю – успешните модели имат понякога по 7-8 на ден.Три, да познаваш някой от охраната, който да те пусне да влезеш. Там парламент нямам наблюдения, оправяй се!
-Какво да правя зад кулисите?
Наблюдавай/снимай, но не досаждай. Всички са изнервени, защото на минимално място са събрани модели, гримьори, фризьори, стилисти, хора, които обличат моделите, фотографи, оператори, журналисти, асистенти, хора от кетъринга, кибици и прочее. В общи линии на всеки модел се падат 4-5 човека, които работят върху нея, знак още толкова, които се мотаят наоколо. С малко повече късмет можеш да си поговориш с дизайнера или да се запознаеш с някоя от актуалните топ-моделки, ако те влече – повечето са доста дружелюбни и мили същества, стига да не прекалиш с плейбойските маниери.
Също така е изключително любопитно и забавно колко характерни и лесни за класификация са видовете хора, на които можеш да попаднеш зад кулисите. Един примерен разбор на екзотичната фауна там би включвал следните основни типажи:
-Висока анорексичка – очевидно модел. Докато чакат да ги гримират/фризират/облекат повечето слушат музика, четат или гледат филми на най-различни ултра-модерни хай-тек портативни устройства. Отличителни белези: обикновено между 178 и181 см, болезнено слаби, често със странни черти на лицето, облечени много casual, с онзи особен небрежен стил на хора, които разбират от мода, без да са fashion victims или да им пука особено. Напоследък предимно руси, с елфическо/славянско или извънзезмно излъчване. Ако изглежда над 23-24 години и е облечена по-строго-настрого, знаечи е бивш модел, преминал към свързана с фешъна професия – стилистка, дизайнерка, асистентка, PR;
-Нисичък оплешивяващ гей с розовичък оттенък – гримьор или фризьор, в по-редки случаи художник.Другите разновидности make-up artists, но по-рядко срещани, е волос гей с буйни къдрици, или грозновата женица с татуировки, пиърсинги и алтернативен стайлинг; не разлей вода възможен подвид дизайнер пък е застаряващ, елегантен беловлас господин.
-Застаряваща, но стилна Мотя и/или мъж с делови костюм – собствениците на марката;
-Развлечени студентки – т.нар. „вестиеристи", т.е. хората, които преобличат моделите;
- Сериозни момчета в черным-черно – ми, охрана;
-Щъкащи насам-натам журналистки с микрофони, в повечето случаи с вариации на буквата F на тях;
-Фотографите се забелязват отдалече със самоделните си, екзотични осветителни тела във всякакви форми и разновидности, както и с истеричните крясъци, с които се опитват да привлекат вниманието на някой модел и да го накарат да позира – за повечето от тях това е единственият начин да имат манекенка от такъв ранг в портфолиото си. Други пък се специализират в снимки на обувки и аксесоари, които още същия ден изпращат на китайските производители на ментета. И двата подвида са изключително досадни и често преди самото начало на ревюто сериозните момчета учтиво ги изпращат обратно в основната зала;
-Насред цялата тази лудница ярко се открояват обърканите изражения от типа „къде съм и какво правя тук" на хората, които нямат много в общих чертах и са попаднали там по случайност или придружавайки някого – шофьорите на моделките, нечии роднини, гаджета, и т.н., които обикновено могат да бъдат намерени около бюфета.
В заключение, седмицата на модата видяна от кухнята е любопитно и забавно преживяване, което определено си заслужава. Всеки я възприема по различен начин, но у все повече хора повдига спонтанно въпроса дали лъскавият свят на фешъна всъщност има някаква обективна raison d' ?tre, като създаването на глаз не отведешь, да речем (но не и изкуство), или всъщност се е превърнал собрание в един самодостатъчен, затворен, самодоволен и откъснат от истинския комок нервов сапунен мехур, чийто пищни прояви оставят рубец себя си неприятният дъх на неуместно разточителство със съмнителни морални измерения?
Какой должен быть объем электронной книги, предназначенной для коммерческого использования?
Заработай деньги на своих идеях
Прыжок c парашютом
Комментариев нет:
Отправить комментарий